Източник
-
хармо́ния -
1. Приятно съчетание на едновременно звучащи тонове; благозвучие.
Гласовете им са в хармония.
-
2. Съгласуваност, съразмерност между частите на цялото.
Хармония в пропорциите на сградата.
-
3. Приятно съчетание на цветове.
Дрехата беше пъстра, но цветовете ѝ бяха в невероятна хармония.
-
4. (преносно) Съгласие, разбирателство, единомислие.
В дома им цареше хармония.
В хармония
В съответствие, в съгласие, в съзвучие.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | хармония | хармонии |
| членувана | хармонията | хармониите |