хармо́ния

1. Приятно съчетание на едновременно звучащи тонове; благозвучие.

Гласовете им са в хармония.

2. Съгласуваност, съразмерност между частите на цялото.

Хармония в пропорциите на сградата.

3. Приятно съчетание на цветове.

Дрехата беше пъстра, но цветовете ѝ бяха в невероятна хармония.

4. (преносно) Съгласие, разбирателство, единомислие.

В дома им цареше хармония.
В хармония

В съответствие, в съгласие, в съзвучие.

единствено число множествено число
нечленувана хармония хармонии
членувана хармонията хармониите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне хар-мо-ния
  • форми мн. хармо́нии
Източник