съзву́чие

1. Съчетание от няколко едновременно звучащи тона с различна височина.

2. Еднакъв край на стихове; рима.

3. (само единствено число) Хармония, съответствие.

Нежната музика беше в съзвучие с чувствата ми.
единствено число множествено число
нечленувана съзвучие съзвучия
членувана съзвучието съзвучията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне съз-ву-чие
  • форми мн. съзву́чия
Източник