Източник
-
съзву́чие -
1. Съчетание от няколко едновременно звучащи тона с различна височина.
-
2. Еднакъв край на стихове; рима.
-
3. (само единствено число) Хармония, съответствие.
Нежната музика беше в съзвучие с чувствата ми.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | съзвучие | съзвучия |
| членувана | съзвучието | съзвучията |