ха́йта

Хаймана.

Заета от унг. hajtó „викач, гонач (при лов)“. Заета и в сръб. хајта, рум. haită „гонитба на дивеч, хайка; ловна дружинка“. Виж хайка.

единствено число множествено число
нечленувана хайта хайти
членувана хайтата хайтите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне хай-та
  • форми мн. ха́йти, м. и ж.
Източници