пъ́тник

1. Човек, който пътува.

Пътниците да заемат местата си.

2. (преносно, разговорно) Човек, който умира.

Той е пътник (за оня свят).
единствено число множествено число
нечленувана пътник пътници
членувана пътника пътниците
с пълен член пътникът —
бройна форма пътника
звателна форма пътнико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне път-ник
  • форми мн. пътници
Източник