Източник
-
пъ́тник -
1. Човек, който пътува.
Пътниците да заемат местата си.
-
2. (преносно, разговорно) Човек, който умира.
Той е пътник (за оня свят).
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | пътник | пътници |
| членувана | пътника | пътниците |
| с пълен член | пътникът | — |
| бройна форма | пътника |
|---|---|
| звателна форма | пътнико |