хайлазу́вам

(разговорно, пренебрежително) Не правя нищо; мързелувам, лентяйствам.

Цял ден хайлазува и вечер пак не се прибира да помогне.
хайлазуване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице хайлазувам хайлазуваме
второ лице хайлазуваш хайлазувате
трето лице хайлазува хайлазуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице хайлазувах хайлазувахме
второ лице хайлазува хайлазувахте
трето лице хайлазува хайлазуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице хайлазувах хайлазувахме
второ лице хайлазуваше хайлазувахте
трето лице хайлазуваше хайлазуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
хайлазувай хайлазувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хайлазувал хайлазувала хайлазувало хайлазували
членувана хайлазувалия хайлазувалата хайлазувалото хайлазувалите
с пълен член хайлазувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хайлазувал хайлазувала хайлазувало хайлазували
членувана хайлазувалия хайлазувалата хайлазувалото хайлазувалите
с пълен член хайлазувалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хайлазуващ хайлазуваща хайлазуващо хайлазуващи
членувана хайлазуващия хайлазуващата хайлазуващото хайлазуващите
с пълен член хайлазуващият — — —
Деепричастие
хайлазувайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне хай-ла-зу-вам
  • форми хайлазу́ваш, несв.
Източник