учи́тел

1. Специалист, който обучава ученици.

Учител по български език.
Учител по история.
Начален учител.

2. Лице, което има последователи, от което някой се учи (на творчески методи, на учения, школи).

учителски — прилагателно име Учителски синдикат.
единствено число множествено число
нечленувана учител учители
членувана учителя учителите
с пълен член учителят —
звателна форма учителю
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне учи-тел
  • форми учи́телят, учи́теля, мн. учи́тели
Източник