Източник
-
учи́тел -
1. Специалист, който обучава ученици.
Учител по български език.
Учител по история.
Начален учител.
-
2. Лице, което има последователи, от което някой се учи (на творчески методи, на учения, школи).
учителски
— прилагателно име
Учителски синдикат.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | учител | учители |
| членувана | учителя | учителите |
| с пълен член | учителят | — |
| звателна форма | учителю |
|---|