възпита́тел

1. Човек, който се занимава с възпитанието на някого.

Не ставам за възпитател.

2. Лице, чиято професия е да бъде помощник на учителя в училище за възпитанието и подготовката на част от учениците.

възпитателен — прилагателно име Възпитателен процес.
единствено число множествено число
нечленувана възпитател възпитатели
членувана възпитателя възпитателите
с пълен член възпитателят —
бройна форма възпитателя
звателна форма възпитателю
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне въз-пи-та-тел
  • форми възпита́телят, възпита́теля, мн. възпита́тели
Източник