у́рва

(разговорно) Стръмно място, стръмнина.

Каруцата едва се влачеше по урвата.

българо-литовски изоглос: урва ~ лит. urva „дупка, пещера“

единствено число множествено число
нечленувана урва урви
членувана урвата урвите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ур-ва
  • форми мн. у́рви
Източници