накло́н

1. Повърхност, заемаща положение между хоризонтално и вертикално.

Малък наклон.

2. Повърхност, която сключва остър ъгъл с хоризонта; склон, нанадолнище.

Каручката леко се спускаше по наклона.
единствено число множествено число
нечленувана наклон наклони
членувана наклона наклоните
с пълен член наклонът —
бройна форма наклона
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне нак-лон
  • форми мн. накло́ни, (два) накло́на
Източник