Източник
-
накло́н -
1. Повърхност, заемаща положение между хоризонтално и вертикално.
Малък наклон.
-
2. Повърхност, която сключва остър ъгъл с хоризонта; склон, нанадолнище.
Каручката леко се спускаше по наклона.
- наклонена плоскост
- наклоненост
- полегатост
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | наклон | наклони |
| членувана | наклона | наклоните |
| с пълен член | наклонът | — |
| бройна форма | наклона |
|---|