Източник
-
унисо́н -
1. (специално) В музиката — съзвучие на два или повече тона с еднаква височина.
-
2. (преносно) Единомислие, единодействие, съгласие.
В унисон
В съгласие, в съзвучие.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | унисон | унисони |
| членувана | унисона | унисоните |
| с пълен член | унисонът | — |
| бройна форма | унисона |
|---|