унисо́н

1. (специално) В музиката — съзвучие на два или повече тона с еднаква височина.

2. (преносно) Единомислие, единодействие, съгласие.

В унисон

В съгласие, в съзвучие.

единствено число множествено число
нечленувана унисон унисони
членувана унисона унисоните
с пълен член унисонът —
бройна форма унисона
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне уни-сон
  • форми само ед.
Източник