умни́к

1. (иронично) Човек, който се старае да изпъкне с ум, познания.

Голям умник е, вечно философства.

2. (разговорно) Хитрец; отракан, съобразителен човек.

3. Умен човек.

единствено число множествено число
нечленувана умник умници
членувана умника умниците
с пълен член умникът —
бройна форма умника
звателна форма умнико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ум-ник
  • форми мн. умни́ци
Източник