Източник
-
умни́к -
1. (иронично) Човек, който се старае да изпъкне с ум, познания.
Голям умник е, вечно философства.
-
2. (разговорно) Хитрец; отракан, съобразителен човек.
-
3. Умен човек.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | умник | умници |
| членувана | умника | умниците |
| с пълен член | умникът | — |
| бройна форма | умника |
|---|---|
| звателна форма | умнико |