узурпи́рам

1. (какво) Заграбвам с незаконни средства власт или чужди пълномощия.

Узурпирам властта без избори.
Узурпирам директорското място.

2. (разговорно, иронично, кого) Занимавам със свои въпроси, без да дам възможност и на други.

Узурпирали са го само хора от тяхната катедра, не мога да стигна до него.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице узурпирам узурпираме
второ лице узурпираш узурпирате
трето лице узурпира узурпират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице узурпирах узурпирахме
второ лице узурпира узурпирахте
трето лице узурпира узурпираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице узурпирах узурпирахме
второ лице узурпираше узурпирахте
трето лице узурпираше узурпираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
узурпирай узурпирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана узурпирал узурпирала узурпирало узурпирали
членувана узурпиралия узурпиралата узурпиралото узурпиралите
с пълен член узурпиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана узурпирал узурпирала узурпирало узурпирали
членувана узурпиралия узурпиралата узурпиралото узурпиралите
с пълен член узурпиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана узурпиран узурпирана узурпирано узурпирани
членувана узурпирания узурпираната узурпираното узурпираните
с пълен член узурпираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана узурпиращ узурпираща узурпиращо узурпиращи
членувана узурпиращия узурпиращата узурпиращото узурпиращите
с пълен член узурпиращият — — —
Деепричастие
узурпирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне узур-пи-рам
  • форми узурпи́раш, несв. и св.
Източник