увъ́лча
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице увълча увълчим
второ лице увълчиш увълчите
трето лице увълчи увълчат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице увълчих увълчихме
второ лице увълчи увълчихте
трето лице увълчи увълчиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице увълчех увълчехме
второ лице увълчеше увълчехте
трето лице увълчеше увълчеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
увълчи увълчете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана увълчил увълчила увълчило увълчили
членувана увълчилия увълчилата увълчилото увълчилите
с пълен член увълчилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана увълчел увълчела увълчело увълчели
членувана увълчелия увълчелата увълчелото увълчелите
с пълен член увълчелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана увълчен увълчена увълчено увълчени
членувана увълчения увълчената увълченото увълчените
с пълен член увълченият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне увъл-ча
  • форми увъ́лчиш, мин. св. увъ́лчих, мин. прич. увъ́лчил, св.
Източник