увъ́лчвам

(кого) Правя да стане алчен, озверен.

Парите увълчват човека.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице увълчвам увълчваме
второ лице увълчваш увълчвате
трето лице увълчва увълчват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице увълчвах увълчвахме
второ лице увълчва увълчвахте
трето лице увълчва увълчваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице увълчвах увълчвахме
второ лице увълчваше увълчвахте
трето лице увълчваше увълчваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
увълчвай увълчвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана увълчвал увълчвала увълчвало увълчвали
членувана увълчвалия увълчвалата увълчвалото увълчвалите
с пълен член увълчвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана увълчвал увълчвала увълчвало увълчвали
членувана увълчвалия увълчвалата увълчвалото увълчвалите
с пълен член увълчвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана увълчван увълчвана увълчвано увълчвани
членувана увълчвания увълчваната увълчваното увълчваните
с пълен член увълчваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана увълчващ увълчваща увълчващо увълчващи
членувана увълчващия увълчващата увълчващото увълчващите
с пълен член увълчващият — — —
Деепричастие
увълчвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне увъл-ч-вам
  • форми увъ́лчваш, несв. и увъ́лча, св.
Източник
увълчвам се

Ставам алчен, озверен.

  • възвратен глагол
  • форми увълча се