тъмни́ца

разговорно

1. Място, където се излежават присъди; затвор.

2. Тъмнина, мрак.

тьмьница старобългарски тъмни́ца

ст.-бълг. тьмьница φυλακή (Зогр., Мар., Асем., Остром., Супр.). От тьма „тъма, тъмнина“. Заета в унг. tömlöc „килия“.

тъмничен — прилагателно име Строг тъмничен затвор.
единствено число множествено число
нечленувана тъмница тъмници
членувана тъмницата тъмниците
  • съществително име, женски род
  • пренасяне тъм-ни-ца
  • форми мн. тъмни́ци
Източници