1.

затво́р

1. Място, където се затварят да изтърпят наказанието си осъдени лица.

Влизам в затвора.
Затворът е в края на града.

2. (само единствено число) Вид присъда.

Осъдиха го на две години затвор.
Строг тъмничен затвор.

*zatvorъ праславянски затво́р

Производно от праславянското *verti (затварям).

единствено число множествено число
нечленувана затвор затвори
членувана затвора затворите
с пълен член затворът —
бройна форма затвора
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне зат-вор
  • форми мн. затво́ри, (два) затво́ра
Източници

2.

затво́р

1. (специално) Механизъм в огнестрелно оръжие, затварящ задната част на цевта, в която се поставя патрон, снаряд.

2. (специално) Механизъм на фотоапарат за дозиране на времето при експозиция.

3. (специално) Подвижна преграда, с която се затваря отворът на шлюз, бент и други.

*zatvorъ праславянски затво́р

Производно от праславянското *verti (затварям).

единствено число множествено число
нечленувана затвор затвори
членувана затвора затворите
с пълен член затворът —
бройна форма затвора
  • съществително име, мъжки род
  • форми мн. затво́ри, (два) затво́ра
Източници