трапе́за

1. (остаряло) Маса, софра, на която се яде.

2. Маса с наредено ядене, обикновено богато.

Слагам трапеза.
Вдигам трапеза.
Каня на трапеза.

3. Ядене. Трапезата ми е хляб и сол.

Богата трапеза.

τραπέζι гръцки трапе́за

На/от държавната трапеза

На държавна заплата или облагодетелстване с държавни средства.

трапезен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана трапеза трапези
членувана трапезата трапезите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне тра-пе-за
  • форми мн. трапе́зи
Източници