топо́р

(диалектно) Брадва.

топоръ старобългарски топо́р

старобълг. топоръ. Староиранска заемка в славянските езици. Неотделимо от староиран. *tараrа- „топор“ (= средноперс. tabrak, новоперс. teber, кюрд. tefer, белудж. tараr), откъдето са заети арменското tараr и марийското тавар.

единствено число множествено число
нечленувана топор топори
членувана топора топорите
с пълен член топорът —
бройна форма топора
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне то-пор
  • форми мн. топо́ри, (два) топо́ра
Източници