секи́ра

(диалектно) Сечиво с желязно острие и дървена дръжка, с което се разделят на части дърва; брадва.

секыра старобългарски секи́ра

старобълг. секыра (Зогр., Асем., Сав. кн., Остром.). Слав. *sekyra не е свързана със старобълг. сѣчиво, сѣкѫ (от *sěk-), понеже това не обяснява словообразуването, въпреки че е възможно вторично сближаване по народна етимология след изравняване на гласежа на *ě и *е в повечето слав. езици. Заедно с лат. secūris „топор“ произлиза от общ не-ИЕ източник, срв. асир. šukurru, староевр. šеgōr „топор“.

секирче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана секира секири
членувана секирата секирите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне се-ки-ра
  • форми мн. секири
Източници