Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
(диалектно) Сечиво с желязно острие и дървена дръжка, с което се разделят на части дърва; брадва.
секыра старобългарски секи́ра
старобълг. секыра (Зогр., Асем., Сав. кн., Остром.). Слав. *sekyra не е свързана със старобълг. сѣчиво, сѣкѫ (от *sěk-), понеже това не обяснява словообразуването, въпреки че е възможно вторично сближаване по народна етимология след изравняване на гласежа на *ě и *е в повечето слав. езици. Заедно с лат. secūris „топор“ произлиза от общ не-ИЕ източник, срв. асир. šukurru, староевр. šеgōr „топор“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | секира | секири |
| членувана | секирата | секирите |