тле́я

1. Горя слабо, без пламък; догарям.

Огънят вече тлее.
Жарта тлее.

2. (преносно) Чезна, вехна, линея; угасвам.

Тялото ѝ едва тлее след дългото боледуване.
Очите ѝ тлеят.
Душата ми тлее.
Културата тлее.

тьлѣти старобългарски „развалям се“ тле́я

старобълг. тьлѣти „развалям се“ (*til-) - изконнородствен на лит. tilti „замлъквам“, tylėti „мълча“, старобълг. оутолити „утолявам, успокоявам“ (с пълна отгласна степен *tol-), староирл. tuilim „спя“, ст.в.нем. stillī „тишина“.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице тлея тлеем
второ лице тлееш тлеете
трето лице тлее тлеят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице тлях тляхме
второ лице тля тляхте
трето лице тля тляха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице тлеех тлеехме
второ лице тлееше тлеехте
трето лице тлееше тлееха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
тлей тлейте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тлял тляла тляло тлели
членувана тлелия тлялата тлялото тлелите
с пълен член тлелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тлеел тлеела тлеело тлеели
членувана тлеелия тлеелата тлеелото тлеелите
с пълен член тлеелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тлеещ тлееща тлеещо тлеещи
членувана тлеещия тлеещата тлеещото тлеещите
с пълен член тлеещият — — —
Деепричастие
тлеейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне тлея
  • форми тле́еш, мин. св. тлях, мин. прич. тлял, несв.
Източници