1.

те́жко

1. Много, прекалено.

Тежко натоварен кон.

2. Бавно, мудно, тромаво, едва.

Стъпвам тежко.

3. С голямо затруднение, изтощено, без сила, едва.

Тежко си поемаха въздух.

4. Мъчително, болезнено, с болка.

5. С важност; авторитетно, надменно.

Започна да говори тежко.

От „тежък“ с наставката -о.

Спя тежко

Спя непробудно.

Спя тежко

Спя неспокойно.

Тежко ми (ти, му, ѝ, ни, ви, им) е

Лошо ми е.

Тежко ми (ти, му, ѝ, ни, ви, им) е

Измъчва ме нещо.

Тежко ми (ти, му, ѝ, ни, ви, им) е

(на какво) Изпитвам тежест, болка.

  • наречие
  • пренасяне теж-ко
Източници

2.

тежко́

(диалектно) За израз на съжаление, съчувствие във връзка с предстоящи нещастия, беди.

Тежко ѝ, да знае какво я чака!
  • наречие
Източник