съюзя́вам

(кого) Свързвам в съюз.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице съюзявам съюзяваме
второ лице съюзяваш съюзявате
трето лице съюзява съюзяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице съюзявах съюзявахме
второ лице съюзява съюзявахте
трето лице съюзява съюзяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице съюзявах съюзявахме
второ лице съюзяваше съюзявахте
трето лице съюзяваше съюзяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съюзявай съюзявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съюзявал съюзявала съюзявало съюзявали
членувана съюзявалия съюзявалата съюзявалото съюзявалите
с пълен член съюзявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съюзявал съюзявала съюзявало съюзявали
членувана съюзявалия съюзявалата съюзявалото съюзявалите
с пълен член съюзявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съюзяван съюзявана съюзявано съюзявани
членувана съюзявания съюзяваната съюзяваното съюзяваните
с пълен член съюзяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съюзяващ съюзяваща съюзяващо съюзяващи
членувана съюзяващия съюзяващата съюзяващото съюзяващите
с пълен член съюзяващият — — —
Деепричастие
съюзявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне съ-ю-зя-вам
  • форми съюзя́ваш, несв. и съюзя́, св.
Източник
съюзявам се

(с кого) Сключвам съюз.

  • възвратен глагол
  • форми съюзя се