съюзя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице съюзя съюзим
второ лице съюзиш съюзите
трето лице съюзи съюзят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице съюзих съюзихме
второ лице съюзи съюзихте
трето лице съюзи съюзиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице съюзях съюзяхме
второ лице съюзеше съюзяхте
трето лице съюзеше съюзяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съюзи съюзете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съюзил съюзила съюзило съюзили
членувана съюзилия съюзилата съюзилото съюзилите
с пълен член съюзилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съюзял съюзяла съюзяло съюзели
членувана съюзялия съюзялата съюзялото съюзелите
с пълен член съюзялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съюзен съюзена съюзено съюзени
членувана съюзения съюзената съюзеното съюзените
с пълен член съюзеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне съ-ю-зя
  • форми съюзи́ш, мин. св. съюзи́х, мин. прич. съюзи́л, св.
Източник