Източник
-
съумя́вам -
Успявам правилно или своевременно да свърша нещо; смогвам.
Не съумя да го убеди.
- сполучвам
- смогвам
- справям се
- успявам
- умея
- показвам се способен
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | съумявам | съумяваме |
| второ лице | съумяваш | съумявате |
| трето лице | съумява | съумяват |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | съумявах | съумявахме |
| второ лице | съумява | съумявахте |
| трето лице | съумява | съумяваха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | съумявах | съумявахме |
| второ лице | съумяваше | съумявахте |
| трето лице | съумяваше | съумяваха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| съумявай | съумявайте |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | съумявал | съумявала | съумявало | съумявали |
| членувана | съумявалия | съумявалата | съумявалото | съумявалите |
| с пълен член | съумявалият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | съумявал | съумявала | съумявало | съумявали |
| членувана | съумявалия | съумявалата | съумявалото | съумявалите |
| с пълен член | съумявалият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | съумяващ | съумяваща | съумяващо | съумяващи |
| членувана | съумяващия | съумяващата | съумяващото | съумяващите |
| с пълен член | съумяващият | — | — | — |
Деепричастие
| съумявайки |