съумя́вам

Успявам правилно или своевременно да свърша нещо; смогвам.

Не съумя да го убеди.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице съумявам съумяваме
второ лице съумяваш съумявате
трето лице съумява съумяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице съумявах съумявахме
второ лице съумява съумявахте
трето лице съумява съумяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице съумявах съумявахме
второ лице съумяваше съумявахте
трето лице съумяваше съумяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съумявай съумявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съумявал съумявала съумявало съумявали
членувана съумявалия съумявалата съумявалото съумявалите
с пълен член съумявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съумявал съумявала съумявало съумявали
членувана съумявалия съумявалата съумявалото съумявалите
с пълен член съумявалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съумяващ съумяваща съумяващо съумяващи
членувана съумяващия съумяващата съумяващото съумяващите
с пълен член съумяващият — — —
Деепричастие
съумявайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне съ-у-мя-вам
  • форми съумя́ваш, несв. и съуме́я, св.
Източник