съуме́я
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице съумея съумеем
второ лице съумееш съумеете
трето лице съумее съумеят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице съумях съумяхме
второ лице съумя съумяхте
трето лице съумя съумяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице съумеех съумеехме
второ лице съумееше съумеехте
трето лице съумееше съумееха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съумей съумейте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съумял съумяла съумяло съумели
членувана съумелия съумялата съумялото съумелите
с пълен член съумелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съумеел съумеела съумеело съумеели
членувана съумеелия съумеелата съумеелото съумеелите
с пълен член съумеелият — — —
  • непреходен глагол от свършен вид
  • пренасяне съ-у-мея
  • форми съуме́еш, мин. св. съумя́х, мин. прич. съумя́л, св.
Източник