съпе́рнича

1. (на кого/с кого) Стремя се към същата цел като друг; домогвам се, състезавам се.

Съперничеше на приятелката си по успех.

2. Проявявам еднакви качества.

Малко планини съперничат на Пирин по красота.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице съпернича съперничим
второ лице съперничиш съперничите
трето лице съперничи съперничат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице съперничих съперничихме
второ лице съперничи съперничихте
трето лице съперничи съперничиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице съперничех съперничехме
второ лице съперничеше съперничехте
трето лице съперничеше съперничеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съперничи съперничете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съперничил съперничила съперничило съперничили
членувана съперничилия съперничилата съперничилото съперничилите
с пълен член съперничилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съперничел съперничела съперничело съперничели
членувана съперничелия съперничелата съперничелото съперничелите
с пълен член съперничелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съперничещ съперничеща съперничещо съперничещи
членувана съперничещия съперничещата съперничещото съперничещите
с пълен член съперничещият — — —
Деепричастие
съперничейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне съ-пер-ни-ча
  • форми съпе́рничиш, мин. св. съпе́рничих, мин. прич. съпе́рничил, несв.
Източник