конкури́рам

(кого, какво) Влизам в конкуренция.

конкуриране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице конкурирам конкурираме
второ лице конкурираш конкурирате
трето лице конкурира конкурират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице конкурирах конкурирахме
второ лице конкурира конкурирахте
трето лице конкурира конкурираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице конкурирах конкурирахме
второ лице конкурираше конкурирахте
трето лице конкурираше конкурираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
конкурирай конкурирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана конкурирал конкурирала конкурирало конкурирали
членувана конкуриралия конкуриралата конкуриралото конкуриралите
с пълен член конкуриралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана конкурирал конкурирала конкурирало конкурирали
членувана конкуриралия конкуриралата конкуриралото конкуриралите
с пълен член конкуриралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана конкуриран конкурирана конкурирано конкурирани
членувана конкурирания конкурираната конкурираното конкурираните
с пълен член конкурираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана конкуриращ конкурираща конкуриращо конкуриращи
членувана конкуриращия конкуриращата конкуриращото конкуриращите
с пълен член конкуриращият — — —
Деепричастие
конкурирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне кон-ку-ри-рам
  • форми конкури́раш, несв. и св.
Източник
конкурирам се

(само множествено число) Взаимно се намираме в конкуренция.

  • възвратен глагол