сънли́в

1. Който е склонен да спи много.

Сънливо дете.

2. Който иска да спи.

3. Който още не се е събудил добре.

Излезе на терасата сънлив.

4. Присъщ на току-що събудил се.

Сънлив глас.
Сънливо лице.
сънливо — наречие
сънливост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сънлив сънлива сънливо сънливи
членувана сънливия сънливата сънливото сънливите
с пълен член сънливият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне сън-лив
  • форми сънли́ва, сънли́во, мн. сънли́ви
Източник