Източник
-
сънли́в -
1. Който е склонен да спи много.
Сънливо дете.
-
2. Който иска да спи.
-
3. Който още не се е събудил добре.
Излезе на терасата сънлив.
-
4. Присъщ на току-що събудил се.
Сънлив глас.
Сънливо лице.
сънливо
— наречие
сънливост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | сънлив | сънлива | сънливо | сънливи |
| членувана | сънливия | сънливата | сънливото | сънливите |
| с пълен член | сънливият | — | — | — |