съвпа́дна
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице съвпадна съвпаднем
второ лице съвпаднеш съвпаднете
трето лице съвпадне съвпаднат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице съвпаднах съвпаднахме
второ лице съвпадна съвпаднахте
трето лице съвпадна съвпаднаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице съвпаднех съвпаднехме
второ лице съвпаднеше съвпаднехте
трето лице съвпаднеше съвпаднеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съвпадни съвпаднете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съвпаднал съвпаднала съвпаднало съвпаднали
членувана съвпадналия съвпадналата съвпадналото съвпадналите
с пълен член съвпадналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съвпаднел съвпаднела съвпаднело съвпаднели
членувана съвпаднелия съвпаднелата съвпаднелото съвпаднелите
с пълен член съвпаднелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съвпаднат съвпадната съвпаднато съвпаднати
членувана съвпаднатия съвпаднатата съвпаднатото съвпаднатите
с пълен член съвпаднатият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне съв-пад-на
  • форми съвпа́днеш, мин. св. съвпа́днах, мин. прич. съвпа́днал, св.
Източник