съвпа́дам

1. Извършвам се в едно и също време с друго събитие.

Датата на сватбата съвпадна с рождения ми ден.

2. Оказвам се тъждествен, еднакъв, еднороден.

Предварителната хипотеза съвпадна с резултатите от наблюденията.

3. При налагане един върху друг покривам точно.

Центровете на окръжностите трябва да съвпаднат.
Стрелката съвпадаше с второто деление от скалата.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице съвпадам съвпадаме
второ лице съвпадаш съвпадате
трето лице съвпада съвпадат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице съвпадах съвпадахме
второ лице съвпада съвпадахте
трето лице съвпада съвпадаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице съвпадах съвпадахме
второ лице съвпадаше съвпадахте
трето лице съвпадаше съвпадаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съвпадай съвпадайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съвпадал съвпадала съвпадало съвпадали
членувана съвпадалия съвпадалата съвпадалото съвпадалите
с пълен член съвпадалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съвпадал съвпадала съвпадало съвпадали
членувана съвпадалия съвпадалата съвпадалото съвпадалите
с пълен член съвпадалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съвпадан съвпадана съвпадано съвпадани
членувана съвпадания съвпаданата съвпаданото съвпаданите
с пълен член съвпаданият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съвпадащ съвпадаща съвпадащо съвпадащи
членувана съвпадащия съвпадащата съвпадащото съвпадащите
с пълен член съвпадащият — — —
Деепричастие
съвпадайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне съв-па-дам
  • форми съвпа́даш, несв. и съвпа́дна, св.
Източник