съблазня́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице съблазня съблазним
второ лице съблазниш съблазните
трето лице съблазни съблазнят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице съблазних съблазнихме
второ лице съблазни съблазнихте
трето лице съблазни съблазниха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице съблазнях съблазняхме
второ лице съблазнеше съблазняхте
трето лице съблазнеше съблазняха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съблазни съблазнете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съблазнил съблазнила съблазнило съблазнили
членувана съблазнилия съблазнилата съблазнилото съблазнилите
с пълен член съблазнилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съблазнял съблазняла съблазняло съблазнели
членувана съблазнялия съблазнялата съблазнялото съблазнелите
с пълен член съблазнялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съблазнен съблазнена съблазнено съблазнени
членувана съблазнения съблазнената съблазненото съблазнените
с пълен член съблазненият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне съб-лаз-ня
  • форми съблазни́ш, мин. св. съблазни́х, мин. прич. съблазни́л, св.
Източник