стъклени́ца

Стъклен съд за течности с тясно гърло, който се използва предимно в лабораториите.

стьклѣница старобългарски стъклени́ца

старобълг. стьклѣница. Праслав. *stьklo е заемка от гот. stikls „чаша“ (първоначално „рог, ритон“). Лит. stiklas, латв. stikls „стъкло“ са заемки от слав. езици.

единствено число множествено число
нечленувана стъкленица стъкленици
членувана стъкленицата стъклениците
  • съществително име, женски род
  • пренасяне стък-ле-ни-ца
  • форми мн. стъклени́ци
Източници