стъкло́

1. (само единствено число) Прозрачно и лесночупливо кварцово вещество.

2. Тънка плоскост от такъв материал, която се поставя на врати, прозорци и други.

Голямо стъкло.

3. Стъклена част на различни оптически прибори, през която се гледа; лупа.

Увеличително стъкло.

4. (остаряло) Стъклен съд или стъклена част на газена лампа.

стькло старобългарски стъкло́

ст.бълг. стькло κρύσταλλος, стьклѣница ἀλάβαστρος (Супр.). Праслав. *stьklo е културен термин, зает от гот. stikls, ст.в.нем. stесhаl „рог за пиене, чаша, ритон“. От рога за пиене това название е било пренесено на други видове съдове и в крайна сметка на материала „стъкло“. Лит. stiklas, латв. stikls, ст.прус. sticlo, рум. sticlă „стъкло“ са ранни заемки от слав. *stьklo.

Водно стъкло

Специално изолиращо вещество.

единствено число множествено число
нечленувана стъкло стъкла
членувана стъклото стъклата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне стък-ло
  • форми мн. стъкла́
Източници