сто́рвам

разговорно

1. (какво) Правя, върша, направям, причинявам.

Какво му стори?

2. (кого какво) Преобразявам, набеждавам.

Сторих жабата на слон.
Сторва ми се/стори ми се

Струва ми се, изглежда ми.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сторвам сторваме
второ лице сторваш сторвате
трето лице сторва сторват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сторвах сторвахме
второ лице сторва сторвахте
трето лице сторва сторваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сторвах сторвахме
второ лице сторваше сторвахте
трето лице сторваше сторваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сторвай сторвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сторвал сторвала сторвало сторвали
членувана сторвалия сторвалата сторвалото сторвалите
с пълен член сторвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сторвал сторвала сторвало сторвали
членувана сторвалия сторвалата сторвалото сторвалите
с пълен член сторвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сторван сторвана сторвано сторвани
членувана сторвания сторваната сторваното сторваните
с пълен член сторваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сторващ сторваща сторващо сторващи
членувана сторващия сторващата сторващото сторващите
с пълен член сторващият — — —
Деепричастие
сторвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне стор-вам
  • форми сто́рваш, несв. и сто́ря, св.
Източник