Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Човек, който притежава собственост и/или се грижи за нея; собственик, владетел.
Добър стопанин.
Богат стопанин.
2. (преносно, остаряло) Господар.
Искам да съм стопанин сам на себе си.
3. (остаряло, разговорно) Съпруг.
Стопанинът ми не се върна от войната.
стопанъ старобългарски стопа́нин
старобълг. стопанъ dominus (Пролог ХIV в., сръб.; Mikl.: 885), сръб. стопан. Стара заемка от иран. *asta-pāvan: староинд., авест. asta „дом“ + староинд., староперс. прил. -pāvan „пазещ“ в xšaθra-pāvan „сатрап, земевладетел“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | стопанин | стопани |
| членувана | стопанина | стопаните |
| с пълен член | стопанинът | — |
| бройна форма | стопани |
|---|---|
| звателна форма | стопанино |