старина́

1. (обикн множествено число) Старост.

Живея до дълбоки старини.

2. Отдавна отминало време; античност.

Българската старина не е добре позната.

3. Архитектурни и други остатъци от отминали епохи, които са ценни паметници на културата.

единствено число множествено число
нечленувана старина старини
членувана старината старините
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ста-ри-на
  • форми мн. старини́
Източник