сру́тя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице срутя срутим
второ лице срутиш срутите
трето лице срути срутят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице срутих срутихме
второ лице срути срутихте
трето лице срути срутиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице срутех срутехме
второ лице срутеше срутехте
трето лице срутеше срутеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
срути срутете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана срутил срутила срутило срутили
членувана срутилия срутилата срутилото срутилите
с пълен член срутилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана срутел срутела срутело срутели
членувана срутелия срутелата срутелото срутелите
с пълен член срутелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана срутен срутена срутено срутени
членувана срутения срутената срутеното срутените
с пълен член срутеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне сру-тя
  • форми сру́тиш, мин. св. сру́тих, мин. прич. сру́тил, св.
Източник