Източник
-
спъ́тник -
1. Човек, който придружава някого при пътуване или пътува заедно с него.
Спътникът ми се оказа интересен човек.
-
2. (преносно) Тяло, което се движи заедно с друго, като го съпътства.
Космически спътник.
Луната е спътник на Земята.
-
3. (преносно) Съпътстващо обстоятелство.
Вечен спътник ми е самотата.
Спътник/спътница в живота
Съпруг или съпруга.
Изкуствен спътник
Тяло, което се извежда с ракета в орбита около Земята със специални цели.
спътнически
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | спътник | спътници |
| членувана | спътника | спътниците |
| с пълен член | спътникът | — |
| бройна форма | спътника |
|---|