спъ́тник

1. Човек, който придружава някого при пътуване или пътува заедно с него.

Спътникът ми се оказа интересен човек.

2. (преносно) Тяло, което се движи заедно с друго, като го съпътства.

Космически спътник.
Луната е спътник на Земята.

3. (преносно) Съпътстващо обстоятелство.

Вечен спътник ми е самотата.
Спътник/спътница в живота

Съпруг или съпруга.

Изкуствен спътник

Тяло, което се извежда с ракета в орбита около Земята със специални цели.

спътнически — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана спътник спътници
членувана спътника спътниците
с пълен член спътникът —
бройна форма спътника
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне спът-ник
  • форми мн. спътници
Източник