спре́тна
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице спретна спретнем
второ лице спретнеш спретнете
трето лице спретне спретнат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице спретнах спретнахме
второ лице спретна спретнахте
трето лице спретна спретнаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице спретнех спретнехме
второ лице спретнеше спретнехте
трето лице спретнеше спретнеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
спретни спретнете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана спретнал спретнала спретнало спретнали
членувана спретналия спретналата спретналото спретналите
с пълен член спретналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана спретнел спретнела спретнело спретнели
членувана спретнелия спретнелата спретнелото спретнелите
с пълен член спретнелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана спретнат спретната спретнато спретнати
членувана спретнатия спретнатата спретнатото спретнатите
с пълен член спретнатият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне спрет-на
  • форми спретнеш, мин. св. спретнах, мин. прич. спретнал, св.
Източник