спре́твам

1. (разговорно, кого) Обличам скромно, но прилично, с вкус.

Спретнах детето за първия учебен ден.

2. (жаргонно) Подготвям, организирам.

Ще спретнем един купон.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице спретвам спретваме
второ лице спретваш спретвате
трето лице спретва спретват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице спретвах спретвахме
второ лице спретва спретвахте
трето лице спретва спретваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице спретвах спретвахме
второ лице спретваше спретвахте
трето лице спретваше спретваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
спретвай спретвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана спретвал спретвала спретвало спретвали
членувана спретвалия спретвалата спретвалото спретвалите
с пълен член спретвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана спретвал спретвала спретвало спретвали
членувана спретвалия спретвалата спретвалото спретвалите
с пълен член спретвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана спретван спретвана спретвано спретвани
членувана спретвания спретваната спретваното спретваните
с пълен член спретваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана спретващ спретваща спретващо спретващи
членувана спретващия спретващата спретващото спретващите
с пълен член спретващият — — —
Деепричастие
спретвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне спрет-вам
  • форми спретваш, несв. и спретна, св.
Източник
спретвам се

Обличам се прибрано, изискано, елегантно, с вкус; натъкмявам се, нагиздям се.

Всички се спретнаха за празника.
  • възвратен глагол
  • форми спретна се