споразумявам
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице споразумявам споразумяваме
второ лице споразумяваш споразумявате
трето лице споразумява споразумяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице споразумявах споразумявахме
второ лице споразумява споразумявахте
трето лице споразумява споразумяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице споразумявах споразумявахме
второ лице споразумяваше споразумявахте
трето лице споразумяваше споразумяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
споразумявай споразумявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана споразумявал споразумявала споразумявало споразумявали
членувана споразумявалия споразумявалата споразумявалото споразумявалите
с пълен член споразумявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана споразумявал споразумявала споразумявало споразумявали
членувана споразумявалия споразумявалата споразумявалото споразумявалите
с пълен член споразумявалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана споразумяващ споразумяваща споразумяващо споразумяващи
членувана споразумяващия споразумяващата споразумяващото споразумяващите
с пълен член споразумяващият — — —
Деепричастие
споразумявайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне спо-ра-зу-мя-вам
Източник
споразумя́вам се

(с кого, за какво) Постигам или подписвам споразумение.

Споразумяхме се за поддържане на общите помещения.
Споразумяхме се за сроковете на работата.
  • възвратен глагол
  • форми споразумяваш се, несв. и споразумея се, св.