сгова́рям

(кого, разговорно) Помирявам скарани.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сговарям сговаряме
второ лице сговаряш сговаряте
трето лице сговаря сговарят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сговарях сговаряхме
второ лице сговаря сговаряхте
трето лице сговаря сговаряха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сговарях сговаряхме
второ лице сговаряше сговаряхте
трето лице сговаряше сговаряха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сговаряй сговаряйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сговарял сговаряла сговаряло сговаряли
членувана сговарялия сговарялата сговарялото сговарялите
с пълен член сговарялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сговарял сговаряла сговаряло сговаряли
членувана сговарялия сговарялата сговарялото сговарялите
с пълен член сговарялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сговарян сговаряна сговаряно сговаряни
членувана сговаряния сговаряната сговаряното сговаряните
с пълен член сговаряният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сговарящ сговаряща сговарящо сговарящи
членувана сговарящия сговарящата сговарящото сговарящите
с пълен член сговарящият — — —
Деепричастие
сговаряйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сго-ва-рям
  • форми сговаряш, несв. и сговоря, св.
Източник
сговарям се

1. Живея в разбирателство, в сговор.

Не трябва да се карате, а да се сговаряте.

2. Наговаряме се, уговаряме се.

Сговорихме се да тръгнем рано.
  • възвратен глагол
  • форми сговоря се