Източник
-
спо́мен -
1. Преживяване, впечатление, случка, запазена в съзнанието.
Спомен от детството.
Любовен спомен.
Спомени от пътуването.
Имам спомени.
Пазя спомени.
-
2. (преносно) Предмет, който напомня.
Часовникът е спомен от майка му.
Спомени от живота в Азия.
-
3. (само множествено число) Писмено предадени преживявания, случки като литературно произведение.
Пиша спомени.
Оставил е една книга със спомени.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | спомен | спомени |
| членувана | спомена | спомените |
| с пълен член | споменът | — |
| бройна форма | спомена |
|---|