па́мет

1. Способност да се запазва и възпроизвежда при необходимост някакво знание или впечатление.

Добра памет.
Силна памет.

2. Спомен, честване.

В памет на загиналите.

3. (специално) Част от апаратурата на компютър или друга изчислителна машина, в която се съхранява информация.

памѩть старобългарски па́мет

стбълг. памѩть. Виж помня.От памѧть на Стар църковен славянски/ старобългарски, от представка *pa и *mętь на пра-славянски. *mętь е от пра-балтийско-славянски *mintis, от праиндоевропейски *méntis(с обобщаване на корена за косвени падежи *mn̥t-), сродно със санскритско मति(matí, máti) , mēns (родителен падеж mentis)на латински и на английски mind.

Вечна памет!

Винаги да се помни.

Зрителна памет

Способност да се възпроизвеждат текстове и образи.

Слухова памет

Способност да се възпроизвеждат възприети чрез слуха неща.

Говоря по памет

Без да гледам в текста, по спомен.

Имам къса памет

Лесно забравям.

единствено число множествено число
нечленувана памет памети
членувана паметта паметите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне па-мет
  • форми паметта́, само ед.
Източници