спле́тнича

Измислям и/или разпространявам сплетни; интриганствам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сплетнича сплетничим
второ лице сплетничиш сплетничите
трето лице сплетничи сплетничат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сплетничих сплетничихме
второ лице сплетничи сплетничихте
трето лице сплетничи сплетничиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сплетничех сплетничехме
второ лице сплетничеше сплетничехте
трето лице сплетничеше сплетничеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сплетничи сплетничете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сплетничил сплетничила сплетничило сплетничили
членувана сплетничилия сплетничилата сплетничилото сплетничилите
с пълен член сплетничилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сплетничел сплетничела сплетничело сплетничели
членувана сплетничелия сплетничелата сплетничелото сплетничелите
с пълен член сплетничелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сплетничещ сплетничеща сплетничещо сплетничещи
членувана сплетничещия сплетничещата сплетничещото сплетничещите
с пълен член сплетничещият — — —
Деепричастие
сплетничейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сплет-ни-ча
  • форми сплетничиш, мин. св. сплетничих, мин. прич. сплетничил, несв.
Източник