сне́мам

Снимам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице снемам снемаме
второ лице снемаш снемате
трето лице снема снемат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице снемах снемахме
второ лице снема снемахте
трето лице снема снемаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице снемах снемахме
второ лице снемаше снемахте
трето лице снемаше снемаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
снемай снемайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана снемал снемала снемало снемали
членувана снемалия снемалата снемалото снемалите
с пълен член снемалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана снемал снемала снемало снемали
членувана снемалия снемалата снемалото снемалите
с пълен член снемалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана снеман снемана снемано снемани
членувана снемания снеманата снеманото снеманите
с пълен член снеманият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана снемащ снемаща снемащо снемащи
членувана снемащия снемащата снемащото снемащите
с пълен член снемащият — — —
Деепричастие
снемайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сне-мам
  • форми снемаш, несв.
Източник