смъ́ркам

1. (какво) Поемам през носа си.

Смъркам вода.

2. Подсмърчам.

Стига си смъркал!

3. (жаргонно) Поемам прахообразно наркотично вещество през носа си.

Той смърка.
смъркане — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице смъркам смъркаме
второ лице смъркаш смъркате
трето лице смърка смъркат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице смърках смъркахме
второ лице смърка смъркахте
трето лице смърка смъркаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице смърках смъркахме
второ лице смъркаше смъркахте
трето лице смъркаше смъркаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
смъркай смъркайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смъркал смъркала смъркало смъркали
членувана смъркалия смъркалата смъркалото смъркалите
с пълен член смъркалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смъркал смъркала смъркало смъркали
членувана смъркалия смъркалата смъркалото смъркалите
с пълен член смъркалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смъркан смъркана смъркано смъркани
членувана смъркания смърканата смърканото смърканите
с пълен член смърканият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смъркащ смъркаща смъркащо смъркащи
членувана смъркащия смъркащата смъркащото смъркащите
с пълен член смъркащият — — —
Деепричастие
смъркайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне смър-кам
  • форми смъркаш, несв.
Източник