сму́ча

1. (какво) С помощта на устните и езика си поемам в уста течност, дим, въздух през тесен отвор или сок от самия плод или зеленчук.

Смуча лимонада с тръбичка.
Смуча сока от парче портокал.

2. (какво) Разтварям със слюнка в устата си и поглъщам постепенно разтвореното.

Смуча бонбон.

3. (какво) За насекоми и някои други животни — поемам в организма си чрез специални органи.

Пчелата смуче нектар.
Комарите смучат кръв.

4. (какво) Държа в уста, като правя гълтателни движения.

Детето смуче пръста си.
Смуча биберон.

5. (какво, преносно, пренебрежително, какво) Пия алкохол.

Смуче като смок.

6. (какво, преносно, пренебрежително) Пия лакомо, гълтам, поглъщам много.

Смуча от пръстите си (нещо)

Съчинявам, сътворявам нещо насила, без фантазия, без стойност.

смукане — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице смуча смучем
второ лице смучеш смучете
трето лице смуче смучат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице смуках смукахме
второ лице смука смукахте
трето лице смука смукаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице смучех смучехме
второ лице смучеше смучехте
трето лице смучеше смучеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
смучи смучете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смукал смукала смукало смукали
членувана смукалия смукалата смукалото смукалите
с пълен член смукалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смучел смучела смучело смучели
членувана смучелия смучелата смучелото смучелите
с пълен член смучелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смучещ смучеща смучещо смучещи
членувана смучещия смучещата смучещото смучещите
с пълен член смучещият — — —
Деепричастие
смучейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сму-ча
  • форми смучеш, мин. св. смуках и смуках, мин. прич. смукал и смукал, несв.
Източник