смотоле́вя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице смотолевя смотолевим
второ лице смотолевиш смотолевите
трето лице смотолеви смотолевят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице смотолевих смотолевихме
второ лице смотолеви смотолевихте
трето лице смотолеви смотолевиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице смотолевех смотолевехме
второ лице смотолевеше смотолевехте
трето лице смотолевеше смотолевеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
смотолеви смотолевете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смотолевил смотолевила смотолевило смотолевили
членувана смотолевилия смотолевилата смотолевилото смотолевилите
с пълен член смотолевилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смотолевел смотолевела смотолевело смотолевели
членувана смотолевелия смотолевелата смотолевелото смотолевелите
с пълен член смотолевелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смотолевен смотолевена смотолевено смотолевени
членувана смотолевения смотолевената смотолевеното смотолевените
с пълен член смотолевеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне смо-то-ле-вя
  • форми смотолевиш, мин. св. смотолевих, мин. прич. смотолевил, св.
Източник