смотоле́вям

(какво) Казвам нещо неясно; смънквам.

Смотолеви нещо под носа си.
Смотолевям нещо за обяснение.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице смотолевям смотолевяме
второ лице смотолевяш смотолевяте
трето лице смотолевя смотолевят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице смотолевях смотолевяхме
второ лице смотолевя смотолевяхте
трето лице смотолевя смотолевяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице смотолевях смотолевяхме
второ лице смотолевяше смотолевяхте
трето лице смотолевяше смотолевяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
смотолевяй смотолевяйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смотолевял смотолевяла смотолевяло смотолевяли
членувана смотолевялия смотолевялата смотолевялото смотолевялите
с пълен член смотолевялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смотолевял смотолевяла смотолевяло смотолевяли
членувана смотолевялия смотолевялата смотолевялото смотолевялите
с пълен член смотолевялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смотолевян смотолевяна смотолевяно смотолевяни
членувана смотолевяния смотолевяната смотолевяното смотолевяните
с пълен член смотолевяният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смотолевящ смотолевяща смотолевящо смотолевящи
членувана смотолевящия смотолевящата смотолевящото смотолевящите
с пълен член смотолевящият — — —
Деепричастие
смотолевяйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне смо-то-ле-вям
  • форми смотолевяш, несв. и смотолевя, св.
Източник